За село Бръшлян

Разположено е в североизточната част на Странджа, на 240 м надморска височина. Намира се на 11 км северозападно от Малко Търново и на 64 км от Бургас.

Село Бръшлян е обявено за архитектурен резерват, заради десетките къщи и ансамбли, типични представители на странджанската архитектура от 18 и 19 век. От тях 9 са архитектурни паметници на културата с национално значение, 22 са ансамбли, а останалите къщи са от местно значение.

Жители – 84 човека.

Празникът на селото се отбелязва на 9 август – деня на Св. Пантелей.

От Бръшлян достъпни за посещение са: село Стоилово (на 9 км), водопадът Докузак край Стоилово; възможни са и кратки пешеходни преходи до местностите Двата вриса, Ковач, Стоянова чука, Св. Пантелеймон и Борилото.

История

Откритите в околностите на селото долмени и могилни некрополи от времето на траките, както и останки от антично селище, са интересни за посещение. Те кореспондират с легендата за основаването на селото. Сегашното селище датира от края на 17 и началото на 18 век, след като жителите на трите колибарски селища - Юртет, Селище и Живак слизат и се заселват в мястото на най-старата част на селото "Долна махала".

Бръшлян има героично историческо минало в годините на турското робство. Тук става знаменитата "Сърмашишка афера", в която са дадени първите жертви на Преображенското въстание. На 2 април 1903 година в Балювата къща загиват водачът на въстаническата чета Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Сърмашишката афера изиграва голяма роля за повдигане на въстаническия дух. Тя вдъхновява войводата на Лозенградския район Яни Попов да напише странджанската марсилеза "Ясен месец веч изгрява" – възхвала на селото и героите.

Забележителности

• Църквата "Св. Димитър" с килийно училище – архитектурен паметник
• Балювата къща – строена през 19 век, архитектурен и исторически паметник
• Параклиси "Св. Пантелеймон", "Св. Петка", "Св. Лефтера"
• Музей на открито на традиционното земеделие от времето на Възраждането
• Етнографска къща-музей
• Туристически заслони в местностите Двата вриса, Борилото, Кобареловата воденица, Св. Пантелеймон;
• Резерват "Витаново"
• Братанова пещера – намира се зад граничното съоръжение, в резерват "Витаново"
• Находища на редки диви орхидеи в местност Гогово

Църква "Св. Димитър"

Обявена е за художествен и архитектурен паметник на културата. Мястото, на което е построена през ХVІІ век, в древността е било тракийско светилище.

Със своя план църквата "Свети Димитър" е представител на предвъзрожденската местна култова архитектура. Централното вътрешно пространство на храма е разширено и вкопано, за да се получи вътрешен простор и извисяване. Според местно предание, когато се строяла църквата, дошъл турски кадия и наредил, мине ли на коня си край нея, да не я вижда. Тогава я построили такава, каквато е и до днес – вкопана в земята и оградена, да не дразни властите. Откритото преддверие (нартика) с помещението за училище са пристроени около 1870 година.
В амвона на църквата е вграден жертвеник, посветен на Зевс-Дионис. Десетредовият надпис върху мраморен блок е на старогръцки език и принадлежи към категорията на посветителните надписи. Направен е от жреца Ликомед, Велик жрец на Големия Дионисиев Бакхейон, с посвещение за себе си и за своите мисли. Според някои учени почитта към Зевс-Дионис в този район издига Дионис до върховен бог, т.е. това е едно от назоваванията на сина на великата Богиня - Майка.

Манастирче "Св. Петка"

Единствено в Странджа параклисите се наричат на местен диалект "манастирчета". Параклис на "Св. Петка" се намира край село Бръшлян. Светицата се почита в този район като лечителка, поради което на извора до параклиса се приписват терапевтични функции. За особено ценна обаче се смята не водата, а жълтата кал при аязмата. Вярата, че лекува екземи, води тук хора от цяла Югоизточна България. Спазва се специален ритуал – преди да намаже болното място с лековитата кал, човек трябва да върже конец от дрехата си или кърпичка на дряновото дръвче над аязмата - за дар. Ако няма какво да се остави на дрена, може да се хвърли монета в аязмата – за "откупуване" на здравето.

На празниците местните се събират тук и приготвят курбан за здраве.

Преди години две жени от село Бръшлян дошли да почистят аязмото от падналите клони и шума. Когато започнали почистването, от аязмото излязло златно смокче, дълго около педя. Според тях това била светицата, излязла да им благодари.

Килийното училище

Килийното училище в село Бръшлян е архитектурен и културен паметник. Помещава се в църквата "Св. Димитър", представител на предвъзрожденската култова архитектура. Училищното помещение е изградено през 1872 година. Днес то е реставрирано със съвместните усилия на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство "Бръшлян" и Кметството.

Балювата къща

Балювата къща в село Бръшлян е архитектурен и исторически паметник. Построена е през XIX век. Приземният етаж на къщата е от ломен камък и кал с два пояса от дървени сантрачи. Вторият жилищен етаж е с талпена конструкция. Към него водят две дървени стълби – едната е разположена на късата страна към пруста, а втората откъм дългата страна, към задните сервизни помещения. Планът на Балювата къща е типичен за странджанската жилищна архитектура.

На 2 април 1903 година Балювата къща е обградена от турска войска. Тук загиват първите преображенци: войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола.

Тракийски долмени в землището на село Бръшлян

Една от най-съществените особености в Малкотърновския регион е присъствието на мегалитната култура (мегалит – "голям камък"). Тракийски долмени, макар и полуразрушени, са пръснати около Бръшлян. Вероятно с тяхното присъствие се свързват имената на местностите Змеюв преход и Хамбарчето (на около 4 км югоизточно от селото).

Около селото се намират редица могилни некрополи (в м. Старите плевни на 2 км западно от Бръшлян, в м. Бърдо на 3 км югоизточно), надгробни могили (м. Св. Богородица, м. Корийка, м. Равнище и др.), следи от антични градежи (в м. Живак или Църквището). Според изследвачи на странджанския говор, топонимът "църквище" означава, че на мястото, носещо това име, е съществувало селище.

Музей на открито на традиционното земеделие от епохата на Възраждането

Музеят на открито е само една от атракциите, които Малкотърновското село Бръшлян предлага на гостите си. Музеят е посветен на традиционното земеделие от епохата на Възраждането. Тук са експонирани различни земеделски инструменти, използвани от местното население в миналото: диканя (инструмент за вършеене), каменна мелница за жито, паламарка (дървен уред, който се нахлузва на пръстите на ръката при жътва), пàлешник (плоско заострено желязо, което се закрепвало полегато в края на ралницата, за да разрязва почвата) и още много други. Предметите ще предизвикат у вас смесени чувства при опита да си представите как нашите предци са осигурявали насъщния.