Странджанският масив е разположен в югоизточната част на Балканския полуостров, успоредно на Черноморското крайбрежие от Бургас на север, до Истанбул на юг, с площ около 10 000 кв. км. Формата на планината наподобява неправилен триъгълник, чийто връх достига Босфора, а основата – Бургаския залив, Мандренското езеро и Дервентските възвишения.

Странджа се намира на територията на две държави – България и Турция. В сегашния си вид българо-турската граница съществува от 1913 година, след Балканската (1912-13) и Междусъюзническата (1913) войни, довели до освобождението на северна Странджа от османска власт.

Най-високият връх - Махиада (1031 метра надморска височина), попада в турската част на планината. В българската й част ясно се открояват двете планински била – Резовското, което навлиза от Турция и най-високата му точка е връх Голямо Градище (709 метра н.в. югозападно от М. Търново), и Босненското, което тръгва от граничния връх Кервансарай и завършва на юг от град Царево с доминиращ масив Голямата Папия (501 метра н.в.). Преди около 60 милиона години този масив е бил действащ вулкан.

Погледната от птичи поглед, Странджа прилича на развълнувано зелено море, без настръхнали скалисти чукари и зъбери, характерни за нашите високи планини. Селцата със своите пасища, ливади и малки нивички са пръснати нарядко по гористите заоблени склонове на планината.

От най-древни времена Странджа привлича и омайва със своята красота. Горите, реките и крайбрежните й низини приютяват изключително разнообразие от растения и животни. От друга страна, планината пази спомени и свидетелства за драматични исторически събития, а архаичните фолклорни обичаи и традиции, оцелели от езическата древност, и до днес разпалват въображението и стоплят душата.

За да бъдат съхранени тези неповторими природни и културни дадености на Странджа и свързаните с тях традиции и поминък, през 1995 година е създаден едноименният Природен парк. Тази най-голяма защитена територия в България е и една от най-ценните и екзотични европейски защитени територии. Разположена е на площ от 1 161 кв.км (1% от територията на страната), като обхваща Централна българска Странджа с излаз на Черноморското крайбрежие (между град Царево и село Резово). Пет резервата заемат 1/20-та част от територията й: най-старият български резерват “Силкосия” (1933 година), “Витаново”, “Тисовица”, “Средока” и “Лопушна”, който е част от световната мрежа биосферни резервати “Човек и биосфера” на UNESCO. В зоната на резерватите се забраняват всякакви дейности, ето защо любопитните туристи могат да посетят обособените 11 защитени местности и 17 природни забележителности, където безпрепятствено да надникнат в дивото богатство на планината.

Основни речни артерии в Парка са Велека и Резовска. Извират от турската част на Странджа и навлизат в България с красиви проломи. Дължината на Велека е 147 км, като по-важни нейни притоци са Младежка, Мечи дол, Дяволски дол и Еленица.

Своеобразното географско разположение на Странджа и близостта на трите морета - Черно, Мраморно и Егейско, формират климата й като по-топъл и мек в сравнение с другите наши планини и с висока въздушна влажност, особено по долините на реките. Зимата тук е къса и топла, а есенно-зимните валежи изобилни.

Поради откритостта на планината към север и североизток чести явления обаче са студените нахлувания от север и северозапад, които създават условия за резки застудявания.

Същевременно крайбрежните части на парка в района на Ахтопол-Резово са едни от местата с най-много слънчеви дни в годината за страната.

В биоклиматично отношение планината разполага със значителни ресурси за развитие на климатолечението. Лечебните качества на климата в крайбрежния район, в съчетание с плажовете и морето, са причина за обявяването на Ахтопол за морски курорт от национално значение, а Синеморец – от местно значение. Според направените пълни изследвания, климатът в района на Малко Търново е подходящ за лечение на алергии и белодробни заболявания и не отстъпва в това отношение на този на Сандански.

От ранна пролет до късна есен странджанските гори и поляни щедро предлагат даровете на природата, ароматни диви плодове, гъби и лековити билки. Пролетта е райско време за цъфтеж и размножаване. В гората се открояват свежо зелените листа на източният бук, останал по тези земи още от терциерно време. Заедно с понтийското бясно дърво, колхидския джел, зелениката и много други видове, образуват гори от колхидски тип. Такива, каквито се срещат по черноморското крайбрежие на Грузия, в подножието на Кавказките планини.

Ако в края на май попаднете в горите от източен бук, ще останете удивени. В сянката на буковите дървета се виждат вечнозелени храсти с огромни виолетови цветове. Това е странджанската зеленика - един от двата рододендрона, които се срещат в българската природа. Само в Странджа и Кавказ можете да видите този вид. Тя е красива, но и опасна – медът, събран от цветовете й, съдържа веществото андромедотоксин, което в по-големи количества може да бъде отровно. В планината се намират и единствените на територията на Европа находища на кавказката боровинка. В родината си, Кавказ, тя достига размерите на малко дърво, но в Странджа, в края на своя ареал, тя е храстовидна.

Лятото в Странджа е дълго и благодатно. Тогава живителната влага струи от хладните и влажни странджански долове. Картината напълно отговаря на представата ни за древна Колхида.

В природен парк “Странджа”, тази естествена крепост на биоразнообразието, човек трябва да се разхожда внимателно, да не руши дивия свят наоколо и да бъде предпазлив, защото често примамливите хралупи на дърветата са жилища на необичащи натрапници горски обитатели.

Посещението в Странджа не е само природна авантюра, то гарантира духовно обогатяване и наслада от съприкосновението с дивата природа.