За село Граматиково

Намира се на 25 км североизточно от М. Търново и на 68 км от Бургас (през м. Босна). Селото е разположено на югоизточните склонове на Босна, на високо огледно било над долината на р. Велека. Оттук се разкриват красиви панорамни гледки към Резовското било и турска Странджа. На север от Граматиково се намират едни от най-представителните горски екосистеми, съхранили вековни дъбово-букови гори.

През 1960 година в Граматиково се провежда първият за България фолклорен събор-надпяване "Странджа пее", родоначалник на съборите в Копривщица и Рожен.

В Граматиково развива своята дейност едноименната Държавна дивечовъдна станция, която организира ловностопанска дейност, разполага с три ловни дома и създава отлични условия за ловен туризъм.

История

Селото е известно от древността с богатите си рудни находища, с тракийски некрополи и могили в м. Керемидото, следи от стар римски път, останки от две антични селища, монетни находки от колониални бронзови монети на Бизия, два големи питоса, които сега са изложени в центъра на селото и много други находки. Надгробен паметник с изобразени на него ръка с перо е символ на селото.
Няма писмени данни за заселването на Граматиково в по-късен период. Според старите хора, когато през 16 век турски колонисти завзели старопланинското село Граматик (Керемитлик), голяма част от жителите му намерили спасение в дебрите на Странджа, където основали Граматиково.

Забележителности

• Параклиси: "Св. Илия" – на 2 км източно от селото; "Св. Георги" – в западна посока, в гробището на селото; "Св. Богородица" – на 2 км източно от селото
• "Св. Св. Костадин и Елена" – одърче на около 2 км източно от селото, в м. Язмицата – присъствие на понтийска растителност в района: странджанска зеленика, джел, рускус, волски език, скрипка и др.
• Църква "Св. 40 Мъченици" – от края на ХVІІІ век, паметник на културата
• "Св. Троица" – развалини от стар манастир на около 5-6 км северно от селото в м. Котвините и едноименен параклис, строен през 1870 година върху входа на естествена пещера
• Голямата аязма в м. Влахов дол – "родината" на нестинарството
• Хилядолетен лъжник (Quercus hartwissiana L.) в м. Малката Котвина
• "Горска сбирка" – представителна експозиция, посветена на биологичното разнообразие на Странджа и историята на горското дело в района
• В периода май-началото на юни – странджанска зеленика в горите по долините на реките Велека и Дяволски дол
• Дендрариум в м. Качул 

Параклис "Св. Троица"

Параклисът "Св. Троица" се намира на 8 км от село Граматиково в м. Котвините. Уникален е с това, че е изграден върху входа на естествена пещера – една от трите пещери-светилища в Странджа. Освен интересната легенда, местните си спомнят, че още по турско време на параклиса ходели само жени на Руса сряда (срядата преди Св. Троица), да почистят и подготвят мястото за предстоящия празник. В м.Малката Котвина има още един манастир, разрушен почти до основи, назоваван от местното население "Елинският манастир". Съществуват предположения, че тези манастири са част от основания в Парория, т.е. Странджа, манастирски комплекс на Григорий Синаит – основоположник на исихазма (религиозно мистично учение от 14 век, в чиято основата е залегнало съзерцанието, т.нар. "умна молитва", като единствено и най-висше средство за индивидуално сливане на човека с Бога). На територията между селата Калово, Заберново и Граматиково има обилни следи от интензивен култов живот - до момента са запазени над двадесет параклиса и са локализирани развалините на три крупни манастира. Именно тази девствена, слабозаселена и пренаситена с християнски култови сгради част от Странджа, през Средновековието е образувала гръбнака на "Парорийската пустиня".