Попада в землището на М. Търново. Обявена е с цел запазване на единственото находище на синя хвойна (Iuniperus communis) в подножието на най-високата част на българска Странджа (връх Голямо градище, 710 м). Върхът е покрит от благунови-церови гори и пасища. Формацията на растението е частично нарушена при извършените реконструкции в този район и залесяванията с черен и бял бор. Синята хвойна се отличава от червената (Iunperius oxycedrus) по сивочерните си плодове и по наличието на една бяла ивица по иглиците.

Останки от тракийска крепост се намират на едноименния връх, най-висока точка в българска Странджа (710 м). Стените на крепостта са градени от ломен камък без спойка. На места е използвана и едра шлака. Дебелината на зида е 1.20 – 1.30 м. Диаметърът на укрепеното пространство е около 100 м. Във вътрешността има следи от помещения. В центъра й се намирало светилище на бог Аполон Аулариок, за което свидетелства намереният там жертвеник на този бог.

От Голямото градище се открива просторна гледка към хълмовете на Странджа, а при ясен ден оттам може да се види Черно море.

Предна     Следваща